Хиперактивност при децата

Понятието „хиперактивност“ напоследък все по-често се използва. 

Дори понякога и от родители, които поставят квалификации и диагнози, напълно убедени, че техният син или дъщеря са хиперактивни.

Но какво всъщност означава този термин и кога наистина става въпрос за подобно състояние?Хиперактивността или позната още като синдром на хиперактивност е нарушение в невро-психологическото развитие.  Най- често се появява около 6-7 година и засяга между 3%-7% от децата. Някои от симптомите могат да се забележат и преди детето да навърши 5 години. Оставена без необходимото лечение, хиперактивността се задълбочава, и така в зряла възраст се наблюдават нарушения в личностното развитие и социалното функциониране. Не бива да се смята, че всяко едно палаво дете, или дете, което не се задържа на едно място, е хиперактивно.

Какви са причините за поява на хиперактивност у децата?

На първо място това е синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ХАДВ). На генетично ниво мозъкът работи по различен начин. Това не означава, че засегнатото дете има някакъв вид мозъчно увреждане. По-скоро става въпрос за различно функциониране, при което частта на мозъка, която отговаря за планирането и организирането, не функционира, както при останалите хора. Това, в никакъв случай не прави децата, страдащи от ХАДВ, увредени или слабоумни. Напротив, в повечето случаи те са доста умни и имат голям потенциал да успеят.

Друга причина за появата на хиперактивност е повишената тревожност. Когато едно дете има някакъв емоционален пробем, то доста често той се проявява в поведението му. За разлика от нас възрастните, на децата им е трудно да нарисуват с думи това, което ги тревожи, и не могат да преобразуват вътрешните си мисли и чувства в нещо градивно. Обикновено това се случва на деца, които са претърпели някаква загуба, върху тях е било упражнено насилие или са били отхвърлени и неприети от значими за тях възрастни. Детето се чувства неспокойно и това безпокойство намира външна проява в неговото поведение – не може да стои на едно място, непрекъснато щъка напред-назад, не се фокусира върху едно действие, губи концентрация. Възможно е детето да страда от тревожно разстройство, но да не е хиперактивно. Това най-лесно може да се определи, ако хиперактивността се проявява в определени ситуации, или при досег с определени хора. Например, ако детето в детската градина е хиперактивно, а вкъщи спазва правилата или обратното.

Децата, страдащи от аутизъм, също могат да показват хиперактивно поведение. Лесно можем да ги разграничим от децата, страдащи от ХАДВ, тъй като децата с ХАДВ пипат всичко и имат интерес към нещата, до които се докосват, за разлика от аутистите, които не проявяват никакъв интерес. Освен това за разлика от децата с ХАДВ, децата от аутистичния спектър изпитват затруднения да играят въображаеми игри. Например: трудно им е да си представят, че кутията за обувки е замък, или кубчетата са коли и да си играят с тях като със замък и коли.

Понякога хиперактивността е свързана с езикови нарушения и дислексия, които възпрепятстват възможността да се усвоят нови знания. Когато детето не може да се справи с учебния материал, то спира да внимава, и от скука започва да шава.

Някои състояния на децата като общо физическо неразположение, болки в коремчето или настинка също могат да имитират симптоми на повишена активност, но не винаги това е хиперактивност.

Съвети към родители:

  1.     Бъдете толерантни и сдържайте емоциите си. Обяснете на детето с мек тон къде греши, кое поведение  не е адекватно. В много случаи децата не разбират защо поведението им е лошо.
  2.     Не изисквайте от детето да извършва няколко задачи едновременно или задачи, които то не е в състояние да изпълни.
  3.     Не бъдете и прекалено меки и недейте да жалите детето прекалено много. Не бива и да се държите с него като с „недъгав човек“. То трябва да съумее да се справя само с живота, а по този начин вие не му помагате.
  4.     Хиперактивното дете няма понятие за скорост. Затова колкото се може по-често използвайте думите „бавно“ и „бързо“ като ги подкрепяте с конкретни ситуации.
  5.     Запишете детето на спорт или ангажирайте времето му с всякакви активности – дълги разходки в парка, гимнастика и др. Плуването е добра алтернатива, тъй като действа успокояващо.
  6.     Пробвайте с детето всякакви видове средства за релаксация, особено вечер преди сън.
  7.     Вземете си домашен любимец. Котката е много подходяща, тъй като тя усеща състоянието на човека, а козината и мъркането ѝ действат успокояващо за детето.
  8.     Ангажирайте вниманието на детето със занимания като рисуване или апликиране. Тези дейности са средство за релаксация.
  9.     Избягвайте негативните квалификации и сравнения с други деца.

     10. Поощрявайте и хвалете детето.

  1. Бъдете позитивни и се радвайте и на най-малките успехи на рожбата си.

Leave a comment