Детската емоционална интелигентност

В последните няколко години все по-често се говори за емоциите и тяхната значимост. Учени са установили, че 80% от успеха в личен и социален план се дължи на емоциите и само 20% на така наречения коефицент на интелигентност, който измерва умствения капацитет на човек.

Какво представлява емоционалната интелигентност?

Терминът емоционален интелект е въведен през 1983г. от Хауърд Гардън в книгата му „Рамки на ума“ и е свързан с умението на човек за разпознава емоциите си, да ги анализира и овладява адекватно. Това е способността за справяне с болка, неприятни преживявания, стрес и загуба. Освен това понятието включва и уважаване на другите и техните граници, разкриване на таланти, приемане и даване на любов.

Що се отнася до детската емоционална интелигентност, тя е от изключително значение. Логическото мислене и високият коефицент на интелигентност на детето не са гарант за успеха му в личния и социалния аспект от живота. Много е важно детето да е овладяло спецификите на емоционалната интелигентност, а именно:

  • Способност да се определят, владеят и приемат собствените чувства
  • Способността да общува ефективно с околните
  • Способността да се признават чувствата на другите и поставянето на мястото на другите

Емоционалната интелигентност се повишава с натрупването на жизнен опит.

Как да развием емоционалната интелигентност у децата?

Има няколко начина, чрез които може да се изгради и развие емоционалния интелект у децата.

  1. Семейството

Децата подражават на родители си и колкото по-висок е коефицентът на емоционална интелигентност на родителя, толкова по-висок ще бъде и на детето. Чрез собствения си пример и особено в сложни ситуации, родителят показва на детето какво означа да си отзивчив, съпричастен, да уважаваш и себе си и чувствата на другите. Както знаем всички тези неща се учат още докато детето е малко и с нарастването на възрастта става все по-трудно. Ето и няколко занимания тип игри, от които може да се възползвате:

  • Музикална игра. Едно отлично упражнение за развитие на емоционалната интелигентност е музиката. Тя може да се докосне до всяко кътче на душата. Добре e да се започне с класика – едно добро начало би било „Годишните времена“ на Моцарт. Помолете детето да се отпусне, да затвори очи и слушайки музиката да ви казва какъв е сезонът навън. Дали навън е снежна буря, дали се чуват морските вълни или падането на листата. Интересен е фактът, че за разлика от възрастните, децата по-бързо разбират кой е сезонът. Същото упражнение може да го приложите и като дадете на детето лист хартия и моливи и го накарате да нарисува, това, което чувства докато слуша музиката, а после да ви обясни какво е нарисувало и защо.

 

  • Игра на емоции. Тази игра може да се играе от цялото семейство. Купете карти, които показват човешките емоции – радост, тъга, гняв, въодушевление, любов, изненада и т.н. Размесете ги и помолете детето да избере една от тях. Идеята е, то, без да показва какво е изтеглило, да обрисува какво е чувството на картата, а останалите да го познаят. След като останалите са познали, детето трябва да разкаже някоя своя история с това чувство, какво се е случило, какво то е направило, как се е справило. Тази проста игра ще му помогне да премине през различни емоции, да се научи да ги изразява, споделя и преодолява.

 

  • Игра на споделяне. Обсъждайте всичко, което се случва в ежедневието ви, всичко, което ви развеселява, натъжава, огорчава или потиска. Видели сте на улицата гладно коте и тази гледка е събудила у вас съжаление – разкажете на детето. Чули сте, че беден старец е намерил на улицата портмоне, пълно с банкноти и го върнал на собственика му и тази новина ви изпълва с оптимизъм – разкажете на детето. Разбрали сте, че близко до вашето семейство очакват втората си рожба и това ви прави щастливи – разкажете на детето. Въвличайте детето във вашия пъстър от емоции свят. По този начин със сигурност ще развиете неговата емоционална интелигентност.

 

    

   2. Групови занимания

Друг вариант за развитие на емоционалната интелигентност са специално разработените програми за деца, където в малки групи децата се учат да преживяват различни емоции, да споделят как се чувстват и заедно да търсят изход в конкретната ситуация. Такива групи помагат на децата да повишат емоционалния си интелект и подобрят комуникативните си умения.

    3. Личният пример

Ако постоянно сте нервни и често си изпускате нервите, кои ли ще бъдат нормалните емоции на вашето дете? Няма как да очаквате от детето да бъде всичко, това, което вие искате то да бъде, но вие всъщност не сте. Децата възприемат и подражават на вашето поведение. Винаги се старайте да тълкувате емоциите и чувствата си. За малчуганите това е трудна задача, но вие сте тези, които трябва да обясните защо дадена дума, случка или действие ги кара да се чувстват по определен начин

Leave a comment