Детската агресия

Темата за детската агресия е една от доста коментираните теми от известно време насам.  Периодично ставаме свидетели на какви ли не жестокости, които се извършват от деца. Когато говорим за агресия, трябва да отбележим, че тя не е само физически акт. Агресията може да бъде емоционална, психологическа или вербална.

Но какво всъщност се крие зад детската агресия?

До скоро агресията при децата се приемаше от лекари и възпитатели като резултат от недобро педагогическо възпитание или симптом на някакъв вид психологическо заболяване. Но днес вече аргументите са други.

Според някои психолози детската агресия е невъзможността на индивида успешно да се адаптира към заобикалящата го среда. Агресията се разглежда като вид защитна реакция на организма, който се бунтува и иска да се предпази в незащитената ситуация или среда.

Детската агресия може да се разлежда и като начин за доминиране над връстниците понякога и над възрастните. Честотата на конфликтни семейни ситуации, на които детето става свидетел, непрекъснатата борба за надмощие и лидерство са част от примерите, които подтикват детето към агресивни прояви. То чувства стремеж да се наложи над другите и този стремеж се проявява в агресия спрямо околните.

Детската агресия може да е сигнал за събрани и потиснати негативни чувства. В този случай агресивното поведение се явява като ответна реакция и начин детето да се „отърве“ от ненужния товар.

Друга причина за детската агресия е понижено настроение и дискомфорт. Препоръчително е да се обърне внимание на детето да прави разлика между емоцинално и физическо неразположение. Понякога емоционалния товар се проявява във физическа или словесна агресия спрямо околните.

Много често детската агресия е „призив“ за любов от страна на родителите. Когато родителите са прекалено заети в своето забързано ежедневие, те нямат необходимото време, което детето иска да получи. Своите искания за любов детето отправя по три начина:

  • Проявява нежност (умилква се, гали се) с надеждата да получи в отговор подобна реакция.
  • Плаче и мрънка в опит да получи малко топлина, когато родителите забравят, че децата трябва да се прегръщат или защото смятат, че „глезотиите“ са излишни.
  • Крещи, буйства, държи се арогантно и агресивно с цел да провокира някакъв емоционален отговор.

Агресията не бива да се разглежда като каприз на детето или способ за привличане на вниманието. Тя е отчаян вик за обич и топли отношения. Когато в едно семейство отношенията са хладни и действа принципът всичко да се пести, включително и емоциите, емоционалният резервоар на детето или стои празен, или е запълнен с отрицателни мисли и чувства. На преден план стои чувството на непризнателност, на липса на топлота, любов и топли отношения. И детето, просейки любов, проявява агресия, която често е насочена към най-близките.

Как да се справим с агресивното поведение на децата?

Незвисимо колко често и под каква форма се проявява агресията, е необходимо да се вземат своевременно необхдимите мерки, за да се помогне на детето да превърне агрсията в не агресия.

  • Разберете точната причина защо детето проявява агресия. Изяснете дали детето има ниско самочувствие, потиснати чувства или е зов за любов. Причината ще разберете като се опитате да проведете конструктивна комуникация с детето, която не е нападателна и осъдителна.
  • Избягвайте физическото наказание. Наказанията, които предизвикват чувство за вина още повече засилват агресивното поведение, защото почти сигурно е, че детето ще се бунтува. Важно е да се помни, че родителите, както и значимите възрастни са модел за подражание.  Не очаквайте, че ако вие отговаряте на приятелите и близките си с агресия, детето ви няма да отговаря по същия начин.
  • Използвайте ролеви игри. Ролевите игри са чудесен начин да се отиграят алтернативни модели на поведение и реакция. Играта едновременно е защитена зона и бягство от реалността, но е достатъчно ярка, че детето да успее да улови важни модели на поведение и да се постави на чуждо място.                                                                            
  • Използвайте толерантен и подкрепящ родителски стил. Избягвайте да използвате модели на възпитание, които могат да са причина за поява на агресия при детето. Например: авторитарност, свръхконтрол, отхвърляне, прекалено големи изисквания, липса за загриженост.
  • Възнаграждавайте неагресивното поведение. Когато забележите, че детето ви се държи добре и не е агресивно, отбележете този факт и го похвалете. Споделете му, че сте горди с него и бихте се радвали ако това се случва все по-често.
  • Тайм аут. Една изключително популярна и ефетивна техника, която помага на родителите и децата да се справят в ситуации на силен гняв и агресия. Временното прекъсване дава възможност и на двете страни  да се успокоят и да си възвърнат баланса в емоциите, преди родителите да обсъдят с детето агресивното му поведение и да вземат решение за последствия за него. Правилото е следното: оставете детето само в някоя тиха стая. Препоръчително е времето (в минути) да е равно да годините на детето. Целта е детето да успее да се успокои. Не бива, обаче, детето да бъде наказвано, изолирано или пък затворено.