Децата и техният невидим приятел

Фантазиите са хубаво нещо. Те са невидимият мост от реалността и илюзията. Всички деца фантазират, мечтаят и с пренасят в един нереалистичен, но прекрасен свят, където господстват хармонията и добротата. Фантазиите за децата са техния начин да изразят себе си, да определят собствените си проблеми и страхове. Те често проектират в съзнанието си истории и въображаеми приятели, които са на тяхната възраст. По този начин те преписват на тези измислени персонажи своите мисли, опит и чувства. Тази фантазия не тежи на децата, напротив, те сами си я предизвикват и си я изостават когато те сами преценят, защото тя е смесица от реалност и измислица. Фантазирането и създаването на някакви измислени персонажи са напълно нормални неща и подпомагат за развитието на паметта при децата. В този момент те не правят разлика между реалния и въображаемия приятел. Дори напротив – докато реалния приятел не винаги би бил на тяхното мнение, то въображаемият е този, който винаги ще ги подкрепи и ще се съобразява с техните чувства. С времето децата се научават да правят разлика между реалност и фантазия и няма база за притеснение от страна на родителите, освен ако тази ситуация не продължи твърде дълго време. Много деца започват да си измислят един фантастичен сват, пълен с феи, чудовища и приказни създания, паралелен на реалния. Тези фантазии не са повод за притеснение. По този начин децата развиват своите емоции, изобретателност и творческо мислене. Въображаемият приятел на децата може да бъде любима тяхна вещ – като плюшеното мече, с което заспиват нощем, някое животно или предмет, например любимото им одеяло, а моеж и да е нещо или някой, когото вие не виждате. Малчуганите разбират реалният свят, но когато са на 3-4 години им е трудно да го асимилират такъв какъвто е. Затова и си измислят свят, в който всичко е възможно и позволено. Това е етапът на вълшебното мислене и оживяването на всеки въображаем приятел.

 

 

Какво дава въображаемият приятел на детето?

  • Освобождаване на негативни и позитивни мисли
  • Сила и увереност в собствените си възможности. Щом въображаемият приятел може да се справи с тази трудност, то значи и то може .
  • Развиват се различни социални умения
  • Способства за изграждане на креативизма у децата
  • Контрол на собствените емоции и чувства

Родителите и въображаемият приятел на детето

Колкото интересен или забавен да е въображаемият приятел на детето ви, не бива нито да го стимулирате, нито пък да го ограничавате, за да продължи да си играе по своя си начин. Ако детето ви има въображаем приятел, е добре да го наблюдавате и да се вслушвате във всяка негова думичка, за да имате представа дали въображаемият приятел е добър или лош. Това наблюдение ще ви помогне да опознаете по-добре детето си. Не е добре да му забранявайте да си говори със своя въображаем приятел, защото единственото, което може да стане, е, детето просто да започне да ви избягва и да се крие от вас. Контролирайте времето, което детето прекарва с него.

Кога въображаемият приятел може да се превърне в проблем?

Ако забележите, че детето е разсеяно или има агресивно поведение заради своя въображаем приятел, трябва незабавно да потърсите помощ и подкрепа от специалист, тъй като ситуации като тази не са сериозни, но могат да предизвикат проблеми в последствие. А иначе няма повод за притеснение относно „съществуването“ на въображаемия приятел. Бъдете спокойни – детето ви няма някакви ментални проблеми, не си мислете, че се е появил, защото е подложено на стрес. Просто детското въображението е толкова богато, че измисля какви ли не неща, за да се забавлява. РАзбира се, бъдете на щрек за странни сигнали, които ви подсказват, че детето се стархува от въображаемия образ, той го заплашва или подтиква към нередности.

Това е един етап, който обикновено приключва около седмата година на детето, когато то вече има добре развити функции на езика, памет и логиката и прави разлика между реален и измислен свят. Провеждани са доста изследвания по този въпрос. Някои казват, че децата, които нямат братя и сестри и прекарват повече от времето си с възрастни, са предразположени към това да имат въображаем приятел и го използват, за да запълнят тази социална празнина. Други пък са на мнение, че подобно явление има при по-чувствителните деца, децата с по-голямо въображение и фантазия.

В крайна сметка всяко едно дете има свой собствен пъстър и шарен свят и трябва да си го изживее, за да разбере същността на това да имаш едно наистина щастливото детство.

Leave a comment