Помощ вкъщи спрямо възрастта

Едва ли има човек, на който най-любимото занимание на света да е домакинството, но и със сигурност можем да твърдим, че приучаването към вършене на домакинска работа не е навредило на никой.

Задаването на смислени домакински задачи на детето и автономията да ги изпълнява само може да бъде от ключово значение, за да стане устойчив, оправен и способен човек в зряла възраст.

Вие как подхождате към децата си – давате ли им възможността да се чувстват полезни или ги гледате като “под стъклен похлупак” и не ги натоварвате с излишни дейности?

Едно от най-големите проучвания по темата, правени някога, е изнесено от университета в Мелбърн, по програмата  ABC’s Behind the News. Те запитват самите деца какви задачи вършат вкъщи и как възприемат домакинската работа Изследването се основава на разширена версия на проучването „Щастие в 2015 г.“, което привлече близо 20 000 респонденти.

„Като питаме самите деца, ние не само можем да разберем какво се случва в семействата, но и да разкрием алтернативни възможности, основани на това, което казват децата по отношение на собственото си усещане спрямо “работата” – дали тя им дава самочувствие или пък напротив – ги подтиска.“, казва проф. Лиза Гибс, директор на Програмата за здраве и благоденствие в Училището по население и глобално здраве в Мелбърн.

Проучването цели да разбере дали децата се стимулират финансово (с джобни пари или такива за прасето-касичка) или с определени награди да вършат домакинска работа, дали получават награди или само устно поощрение за това или задачите просто се налагат от родителите им като задължения, които не търпят коментар.

Резултатите…

Сред резултатите от проучването повече от половината от децата съобщават, че почти винаги се чувстват щастливи да бъдат полезни в домакинската работа, но една четвърт от тях споделят, че се притесняват през цялото време за бъдещето и за семействата си. Две трети признават, че са били обект на тормоз, а 15% често не се чувстват ценени.

В миналото, семейството се е възприемало повсеместно като икономическо звено, в което всеки е длъжен да се труди, за да осигури прехраната на останалите. В днешно време нещата не стоят точно така – децата по-скоро се възприемат като пасивни потребители на това, което родителите са “длъжни да осигурят”, работейки извън дома и това, което им предоставят като удобства вкъщи. Това ги поставя в риск от загуба на устойчивост, самостоятелност и издъжливост занапред. Ето защо, ние, като родители, следва да променим тази тенденция, изхождайки всеки от собственото си семейство, за да можем да гарантираме развитието на индивиди, които са самостоятелни и могат да се грижат за себе си, за друг или за цяло домакинство.

pomosh2

Откъде да започнем?

Даването на задачки вкъщи трябва да започне от най-ранна възраст. Още когато е на две годинки, детето може да поеме предизвикателството да помогне например в сервирането на масата (разбира се, започваме от дребни леки и нечупливи предмети – подложки за чинии, лъжички, солнички и други). Всяко поощрение ще помогне на процеса – дацата обичат да се чувстват полезни!

Продължете с някакъв ритуал, който да си стане изцяло негова отговорност – например, винаги когато “вдигате масата”, той или тя трябва да занесе определено нещо до мивката или хладилника.

Около 3-4 Същото можете да правите и с покупките от магазина или багажа, когато се прибирате от някъде – например, да има отговорност да носи новата си паста за зъби на мястото й или пък да хвърля мръсните дрешки от пътуването в коша за пране. И това всеки път!

Когато стане на 6-7, детето вече може да поема и лични отговорности като това да си подреди или почисти стаята си, да хвърля боклука или да си оправя само чантата за градина/училище.

След 8 години, всяко дете е способно да помага с покупките, да бърше прах и да пуска прахосмукачка, да се учи да  прави елементарни неща за ядене, да разхожда и храни домашен любимец и много други.

Приучаването към тези порядки зависи изцяло от вас, а не както много хора погрешно смятат – от “типа на детето”. Всички деца изпробват границите на родителите си, а това понякога включва отказ от изпълнение на задачи, тръшкане, жалване колко е тежко и трудно, как точно сега има нещо много по-важно за правене. Бъдете постоянни и поднасяйте нещата леко и постепенно и по този начин ще изградите навици, които ще им бъдат от полза за цял живот!pomosh3