Ролята на бащата в отглеждането и възпитанието на детето

Всяко дете трябва да расте в здрава семейна среда. Това означава не само присъствие и на двамата родители, а активното им участие в отглеждането и възпитанието.За изграждането на характера на детето еднакво значение има както ролята на майката, така и на бащата.

В днешно време и мъжете и жените имат равни права и отговорности, както в социален аспект, така и по отношение на своите отговорности към децата си. В една стабилна семейна среда във взаимоотношенията трябва да се усеща равенство. Ако, например, майката е заета през деня с детето, то би следвало бащата да поеме грижите за него вечерта. Или когато е време детето да се къпе, таткото да се включва като полива водичка и подсушава с кърпа, да приспива детето, да го води на разходка и т.н., като грижите са в зависимост от пола и възрастта. С една дума – да участва активно и поравно с майката в грижите за тяхното общо дете. Това да си баща не е задължение, а призвание и споделена отговорност.

Бащата, в повечето случаи, е фигурата, която детето вижда по-малко, особено през първите месеци от живота си. За разлика от взаимоотношенията с майката, които започват да се изграждат още по време на бременността, бащата не е в състояние да изгради тази емоционална привързаност веднага след раждането. Отначало, той не може да осъзнае напълно новата си роля и започва да изпитва страх от отговорността си. Обикновено това усещане преминава при вида на първата усмивка на детето или издаване на първите звуци.

Ролята на бащата в процеса по отглеждане и възпитание е доста значима. Изследване показва, че децата, чиито бащи им обръщали малко или никакво внимание през първата година от живота им, на по-късен етап проявяват агресивно поведение по-често, спрямо тези, на които им е било обръщано необходимото внимание. Това не зависи колко време е отделяла майката през същия този период. В развитието на речта бащите също имат по-важна роля, отколкото майката. Децата на 6-месечна възраст, на които бащата редовно четял приказки, на 3 годинки постигали забележителна изразителност на речта и по-често използвали думи от речника на бащата, а не на майката. Този факт не е зависел от нивото на образованието на майката и на устното ѝ общуване с децата. Дeцaтa имaт нyждa oт мaйĸитe cи, защото за тях те са символ на любoв и нежност, нo нитo eднa мaйĸa нe мoжe дa зaмeни присъствието нa тaтĸoтo. Бaщaтa e тoзи, ĸoйтo умее да зaĸpиля, ĸoйтo ĸoмaндвa и дори този, който нaĸaзвa. He бива да се пoдцeнявa мъжĸaтa poля. Бaщитe мoгaт дa ce cпpaвят и много добре, особено ако знаят, чe им се гласува дoвepиe.

Когато, обаче, говорим за бащата по отношение на възпитанието, трябва да отбележим, че неговата роля при отглеждането на момче е една, а при отглеждането на момиче – съвсем друга. За момчето бащата е модел за поведение и подражание. Още след първата си годинка, детето започва да разбира разликата във външния вид на единия и другия родител и да изследва техните реакции. За растящото момченце поведението на бащата и неговият добър пример са основа за стабилна му психика и изграждане на неговия характер. С нарастването на възрастта, фигурата на бащата става все по – предпочитана, а симпатията още по-видима. Връзката баща-син е нещо сакрално. Тя е изградена не само на обич и грижа, но включва и всички важни житейски уроци, които възрастният трябва да предаде на малкото момче. Формирайки у сина си ценностна система, бащата го въвежда в света на социалните отношения, където водещи са добродетели като честност, мъжка дума, уважение към жените и др. Процесът на обучение е разнообразен и включва изграждане на навици за самообладание, лидерски качества, сръчност, както и специфичните „мъжки” занимания като лов и  риболов, например.

Ролята на бащата, когато става въпрос за момиче, не бива да се подценява. Липсата на фигурата на таткото може да доведе до неспокойствие, отчаяние или несигурност. Дълги години биолозите изследвали връзката защо момичетата, които са израснали без баща, достигат по-рано до полова зрялост и по-често забременяват в ранна възраст. Отсъствието на бащата дава на момичета подсъзнателен сигнал, че мъжете не остават дълго с жените и трябва да се намери партньор бързо.

Освен това, начинът по който родителите си поделят домашните задължения като чистене, пране и миене на съдовете, има ключова роля при формирането на светогледа на момиченцата. Професионалните амбиции на дъщерите се ръководят много по това какъв е подходът на бащата към домакинските задължения. Ако бащата приема равенството между половете само на думи, а вкъщи действа традиционното разделение на ролите, то момичета по-често се припознават в традиционно женските  професии като учителка, медицинска сестра, библиотекарка или домакиня.